САМОПРОВЪЗГЛАСЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; самопровъзглася̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Обявявам публично сам себе си за някакъв или за нещо. Става дума за коронацията на Йоан Кантакузин, станала на 26.X.1341 г. в Димотика, когато той се самопровъзгласил за византийски император, но официално не бил признат за такъв от неговите противници. М. Войнов и др., ГИ Х, 291. След десет републикански години от гилотинирането на Людовик XVI за император се самопровъзгласил Наполеон I. К, 1967, кн. 7, 13. Абхазия се самопровъзгласи за република след разпадането на Съветския съюз.